УСЛОВНО НАКЛОНЕНИЕ - THE CONDITIONAL MOOD

Условното наклонение в английския език има две времена - the Present Conditional и the Perfect Conditional. По форма те си еднакви с the Future in the Past и the Future Perfect in the Past.

The Present Conditional The Perfect Conditional Positive  I should (I'd) ask  I should have (I'd have) asked  you would (you'd) ask, etc.  you would have (you'd have) asked, etc. Negative  I should not (shouldn't) ask  I should not (shouldn't) huvc asked  you would not (wouldn't) ask, etc.  you would not (wouldn't) have asked, etc. Interrogative  should I ask?  should I have asked?  would you ask?, etc.  would you have asked?, etc Negative - Interrogative  should I not (shouldn't I) ask?, etc.  should I not (shouldn't I) have asked?, etc.

Would може да се употреби за всички лици, когато се изразява готовност. Вместо should и would могат да се употребяват в условно наклонение и глаголните could и might за всички лица. The Present Conditional изразява действие, което би се извършило в настоящето или бъдещето при дадени условия. The Perfect Conditional изразява действие, което с щяло да се извърши в миналото при наличността на дадени условия, но не е било швършено, защото тези условия не са били налице. Условното наклонение се употребява в главното изречение на сложни съставни изречения, които изразяват условност.