ПОВЕЛИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ - THE IMPERATIVE MOOD
Повелителното наклонение има само една форма - за 2 л. ед. и мн. ч. Тя се покрива с илфвнитива (без частицата to). Личното местоимение обикновено не се употребява. Отрицателната форма се образува с отрицателната форма на спомагателния глагол do - do not, don't, и инфннитива на главния глагол:
Take this book.	Вземи (вземете) тази книга!
Be careful!	Внимавай! Внимавайте!
Don't (do not) be late.	He закъснявай(те)! Недей(те) закъснява!
Когато в повелително наклонение се употреби личното местоимение подлог, заповедта добива по-остра форма:
Don't you tell him!	Да не му казваш! Да не си му казал!
You go to bed now!	Сега да си лягате (лягаш)!
Положителната форма става по-настойчива или добива форма на молба, ако се употреби спомагателният глагол do с инфинитива или като се прибави will you на края на изречението:
Do tell me about it.	Разкажи ми, моля ти се.
Do come and help me.	Ела да ми помогнеш, моля те.
Help me, will you?	Помогни ми, моля ти се.
Нареждане, подкана, молба, която се отнася до 1 или 3 л., се изразява с глагола let и инфинитив. Когато лицето, което трябва да извърши действието, е изразено с лично местоимение, то стои в косвен падеж — me, him, her, us, them. Отрицателната форма е don't let, let...not:
let us (let's) go.	Хайде да вървим!
Let them (him, her) come.	Нека ди дойдат (дойде)!
Don't let him come.	Да не идва!
Нареждане, подкана в 1 л. мн. число се изразява по-учтиво, като се прибави на края на изречението shall we?
Let's go for u walk, shall we?	Искате ли да отидем на разходка?