ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ  -  PERSONAL PRONOUNS
Това са почти единствените местоимения, които както в английския. така и в българския език са запазили някои падежни форми. В английския език те имат именителен падеж (Nominative Case) и един косвен падеж (Objective Case).
Singular - ед. число		Plural - мн. число
Nominative Case Именителен падеж	Objective Case Косвен падеж	Nominative Case Именителен падеж	Objective Case Косвен падеж
I - аз	me - (на) мене, ме, ми	we - ние	us - нас, ни, на нас, нам
you - ти;	you - на теб, ти; на вас, ви; тебе, те; на вас, ви	you - вие	you - на вас, ви; на вас, ви
he - той she - тя it - то	him - го, него; му, на него her - тя it - то	they - те	them - тях, ги, им
В днешния английски език е изчезнала формата за 2 л. ед. число. You се употребява днес и за ед. и за мн. число, а така също и като учтива форма.
Именителният падеж на личните местоимения се употребява, ко гато те служат за подлог или сказуемно определение в изречението:
I am English. He is my friend. They work hard. It is they.		Аз съм англичанин. Той е мой приятел. Te работят усърдно. Това са те.
В съвременния език обаче, когато тези местоимения имат функцията на сказуемно определение (както в последния пример), по-често се употребява косвеният падеж: It is me. It is her. It is them. Косвеният падеж изпълнява службата на българския дателен и винителен падеж: He gave me this book. Той ми даде тази книга. He gave this book to me. Той даде тази книга на мене. He met me yesterday. Той ме срещна вчера.