СЪГЛАСУВАНЕ НА ВРЕМЕНАТА - THE SEQUENCE OF TENSES
В сложните съставни изречения в английския език времето на глагола в подчиненото изречение зависи от времето на глагола в главното.
1.	Когато глаголът в главното изречение е в някое сегашно време (the Present Simple, the Present Progressive, the Present Perfect) или в бъдеще време (The Future Trense), глаголът в подчиненото изречение може да бъде във всяко време, което изисква смисълът:
	I know I have always known She will know	that he is there. that he will be there. that he is (was) coming. that he was there. that he has come. that he had been there. that he had been crying.
2.	Когато глаголът в главното изречение е в някое минало време (the Past Tense, the Past Progressive, the Past Perfect), глаголът в подчиненото изречение трябва да бъде също в минало време. Когато действието в подчиненото изречение става едновременно с действието в главното, употребява се the Past Tense или the Past Progressive. Когато действието на подчиненото изречение предхожда това в главното, употребява се the Past Perfect. Когато действието в подчиненото изречение е бъдещо по отношение на действието в главното изречение, употребява се the Future in the Past:
	I knew I had known	that he was there. that he would be there. that he was coming. that he had been there.
	В българския език времето в подчиненото изречение не зависи от това в главното. Затова казваме: „Знаех, че той е там, че ще дойде" и пр.
3.	Правилата за съгласуване на времената не важат: а) Когато в подчиненото изречение се изказва общоизвестна истина:
	By the 18th century everybody knew that the earth is round.	През 18-и век всички вече знаеха, че Земята е кръгла.
	б) Когато подчиненото изречение е определително:
	I used to know the man who is standing there by the door.	Някога познавах човека, който стои там до вратата.