СПОМАГАТЕЛНИ ГЛАГОЛИ - AUXILIARY VERBS Shall, Should
Форми Глаголът shall няма ннфинитив и минало причастие. Той има само сегашно време shall и минало време should. Съкратените му форм! са 'II (I'll), shan't, shouldn't. Първоначалното значение на shall е „трябва, длъжен съм". To е запазено в модалните му употреби. Shall се употребява:
1.	Като спомагателен глагол за образуване на 1 л. ед. и мн. число на бъдещите времена:
	I (we) shall work (the Future Tense) I shall be working (the Future Progressive Tense) I shall have been working (the Future Perfect Progressive Tense) I shall have worked (the Future Perfect Tense) С миналото време should се образуват бъдещите времена в миналото (fhe Future in the Past Tenses) и условното наклонение (the Conditional), които съвпадат по форма: I (we) should work (the Future in the Past) I should be working (the Future Progressive in the Past) I should have worked (the Future Perfect in the Past) I should have been working (the Future Perfect Progressive in the Past).
2.	Във 2 и 3 л. ед. и мн. ч. shall се употребява като модален глагол, за да изрази заплаха, обещание, заповед, забрана:
	You shall stay here.	Тук ще стоиш (заповед).
	You shan't do that.	Няма да правиш това (забрана).
	He shall have it.	Ще го получи (обещание).
	He shall be sorry for it.	Той ще съжалява за това (заплаха).
	All children up to the age of fifteen shall attend school.	Всички деца до 15-годишна възраст трябва да посещават училище (нареждане, заповед).
3.	Във въпросителна форма, когато се пита за желанието на друг човек или се очаква позволение от него:
	Shall I open the window?	Да отворя ли прозореца?
	Shall he come, too?	Да дойде ли и той?
Should се употребява като модален глагол с инфинитив на друг глагол, за да изрази:
1.	Необходимост, нравствено задължение, съвет, препоръка:
	You shouldn't do that.	He бива да правите това.
	He should be more careful.	Той трябва да бъде no-внимателен.
2.	Предположение, вероятност:
	He should be there by now.	Той трябва (би трябвало) да е вече там.
3.	Когато should се употребява, както в горните случаи със сегашен инфинитив, изразява се в настояще и бъдеще действие. Когато should се употреби с перфектен инфинитив изразява:
	а) в положителна форма — че нещо желателно не е било извършено:
	You should have gone.	Трябваше да отидеш (но не си отишъл).
	б) в отрицателна форма — че нещо нежелателно е било извършено:
	You shouldn't have gone.	He е требвало да отиваш (а си отишъл).
	В тези случаи в български език самият глагол трябва да се поставя в минало време; на английски should не се изменя, а се употребява след него перфектен инфинитив.
4.	Should се употребява освен това да изрази подчинително наклонение.
	I insist that he should be there.	Настоявам той да бъде там.