ПОДЧИНИТЕЛНО НАКЛОНЕНИЕ - THE SUBJUNCTIVE
 
Подчинителното наклонение в английския език изразява действието не като нещо реално, действително, а като нещо съмнително. предполагаемо, желано, необходимо или условно. В същност условното наклонение е само една разновидност па подчинителното.

Подчинителното наклонение има два вида форми - по-стари (синтетични, т. е. образувани със специални глаголни форми и окончания) и по-нови (аналитични, т. е. образувани със спомагателни и мо-дални глаголи). Обикновено е прието да се казва, че подчинителното наклонение има две времена - the Present Subjunctive и the Past Subjunctive, но в действителност тези две форми имат съвсем различна служба и значение и могат да се употребяват за всяко време.

Синтетичната форма на the Present Subjunctive е равна на инфинитива (без частицата to), a аналитичната се образува със спомагателните глаголи should, might (may), could и инфинитива.

Единствената запазена форма на the Past Subjunctive e were за всички лица на глагола Ье, но дори и тя се измества вече от was за 1 и 3 л. ед. ч. При всички други глаголи подчинителното наклонение се изразява с така нареченото разместване на глаголните времена (shifting of lenses); когато действието се отнася до настоящето, се употребява минало време (the Past Tense), а когато действието се отнася до миналото, се употребява минало предварително време (the Past Perfect). По този начин се набляга на нереалността на действието. Сравни на български: ако имах пари (сега) - но нямам; ако бях имал пари (вчера) - но нямах.
The Present Subjunctive
Синтетична форма Аналитична форма
I  be (take, have, go), etc. I  be (take, have, go), etc.
 might be (take, have, go), etc.
you you
he he
she she
it it
we we
you you
they they
Употреба на the Present Subjunctive в самостоятелни изречения:
The Present Subjunctive се употребява в самостоятелни изречения, за да изрази:
1. Пожелание:
Long live the President! Да живее президентът!
So be it! Така да бъде!
God forbid (that he do it)! He дай боже (да го направи)!
God grant that... Дай боже да...
Тази употреба е малко разпространена в английския език. Най-често този вид изречения се употребява may с инфинитив:
May our country prosper! Да крепне нашата страна!
2. Заповед, подкана - тук синтетичните форми са почти изчезнали а съвременния език. Те се срещат все още у Шекспир;
Sit we down.
Break we our watch up.		 Да седнем.
Да прекъснем бдението си.
В съвременния език се употребява let с инфинитив: Let us sit down.
3. В някои въпросителни изречения, които имат отенък на възклицание от изненада и пр. се употребяват аналитичните форми със should и инфинитив: 
  How should I know? Отде да знам.
  Whom should I meet but George. И кого да видя - Джордж!
(И кого мислиш виждам - Джордж!)
     
Употреба на the Present Subjunctive в подчинени изречения:
1. След лични и безлични глаголи и изрази, които показват необходимост, вероятност, учудване и пр., като It is necessary (desirable,important, natural, strange), I wonder. Подчиненото изречение се въвежда със съюза that. И тук много по-употребими са аналитичните форми:
  It is necessary that you (should) be there on time. Необходимо е да бъдете там на време.
  It is desirable he (should) come at once. Желателно е той да дойде веднага.
  I wonder that he (should) be so much interested in her. Чудно ми е той толкова да се интересува от нея.
     
2. След глаголи, които изразяват заповед, нареждане, настояване, като demand, advise, suggest, propose, agree, arrange, recommend и др. Това е една от най-разпространените употреби на the Present Subjunctive. Синтетичната форма се среща доста често наред е аналитичните, особено в САЩ;
  I insist that he (should) see a doctor. Настоявам той да се посъветва с  лекар.
He arranged that  she (should) go to a rest house. Той нареди тя да отиде а почивна станция.
3. В обстоятелствени подчинени изречения:
а) За цел - след съюзи като In order that, so that за да, leet да не би да (книжовно), for fear that да не би да. В тези изречения се употребяват почти винаги аналитичните форми с may, might, would или should
с инфинитив:
  We stopped so that the horses might rest. Спряхме, за да си починат конете.
  Make a note of it lest you should forget. Запиши си да не би да забравиш.
  б) За условие - the Present Subjunctive и аналитичната му форми със should се употребява понякога, за да се изрази по-малка вероятност да настъпи дадено условие. Синтетичната форма се среща само в по-стари текстове или в поезията:
  ..for if she be not one that truly  loves you ...
(Shakespctirc)		 .. защото ако тя не е жена, която наистина те обича...
  Аналитичната форма със should и инфинитив се употребява и сега (вж. Условно наклонение):
  Give it to Mr. Parker if !w should happen to be at home. Дайте го на г-н Паркър, ако той случайне си е вкъщи.
  If you should meet him. tell him to come. Ако случайно го срещнете, кажете му да дойде.
     
Употреба на the Past Subjunctive:
1. В самостоятелни изречения, зй да се изрази пожелание за нещо неизпълнено или неизпълнимо:
  Oh, that he were here! Да беше (той) сera тук!
  Когато пожеланието ее отнася до мншиюю, употребява ее the Past Perfect Tense;
  Oh, that I had never come! Да не бях идвал никога!
     
2. В подчинени изречения
а) За условие (в изречения, които се отнасят до настоящето или бъдещето (вж. Условно наклонение):
  If I were you, t should not do that.  Ако бях на твое място, не бих направил това.
  If I had time, I should wait. Ако имах време бих чакал.
  б) За желание - след глаголи wish:
  I wish he were here. Бих искал той да беше тук.
  Тук желанието не отговаря на действителността - то е неосъществимо. Когато искаме да изразим осъществимо желание, обикновено си служим с глаголите would или may, might с инфинитив:
  I wish I may never see you again. He искам да те виждам (никога).
  I wish you would try again. Дано не те видя никога вече.
Бих искал да се опиташ пак.
  в) След израза it is (high) time (крайно) време е.
  It is (high) time we started. Време е да тръгваме.
  It is high time something were (was) done about it. Крайно време е да се направи нещо по този въпрос.
  г) За нереално сравнение след съюзите as if, as though като че ли:
  He looks as if he were ill. Той има вид като че ли (сякаш) е болен.