Употреба на времената в условни изречения
1.	Когато изречението се отнася до бъдещето, употребява се the Present Simple Tense в подчиненото изречение (след if) и the Future Tense - в главното изречение:
	If I have time tomorrow, I shall come and see you.	Ако имам време утре, ще дойда да те видя.
	Когато резултатът не е съвсем сигурен, може да се употреби the Present Conditional в главното изречение:
	If I have time tomorrow, I might come and see you.	Ако имам време утре, може би ще дойда да те видя.
	Когато не сме сигурни, че условието ще бъде налице, можем да употребим should или were to с инфинитив в подчиненото изречение:
	If he should come, I'll tell him. Should he come, I'll tell him. Were he to come, I'll tell him. If he were to come, I'll tell him.	Ако (случайно) дойде, ще му кажа.
2.	Когато изречението се отнася до настоящето или бъдещето, употребява се the Past Tense в подчиненото изречение и the Present Conditional в главното:
	If I knew it, I should tell you.	Ако знаех (но не зная), бих ти казал.
	If I were free tomorrow, I should come with you.	Ако бях свободен утре (но не съм саободен), бих дошъл с тебе.
	За формата were вж. Подчинително наклонение.
3.	Когато изречението се отнася до миналото, в подчиненото изречение се употребява the Past Perfect Tense, а в главното - the Perfect Conditional:
	If I had known, I should have told  you.	Ако бях знаел (но не знаех), щях да ти кажа.
	If I had been free, yesterday, I should have come with you.	Ако бях свободен вчера (но не бях свободен), щях да дойда с тебе.