СИНТАКСИС   SYNTAX
          ВЪПРОСИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ - Interrogative or Questions Sentences
 
Въпросителните изречения биват положителни и отрицателни:
  Did she tell you? Тя каза ли ти?
  Didn't you see him? He го ли видяхте?
  Haven't you finished? (Нима не го видяхте?)
  Have you finished? He сте ли свършили?
    Свършихте ли?
     
Има няколко вида въпросителни изречения:
1. Въпроси, отнасящи се до цялото изречение (General Questions). Те започват със спомагателен глагол и изискват отговор "да" или "не":

Have you a brother?
— Yes, I have.

Have you finished?
— No, I haven't.

Do you speak English?
--- Yes, I do.

Will you come?
— Yes, I shall.
     
2. Въпроси за различните части на изречението (Special Questions). Те винаги започват с някаква въпросителна дума — въпросително местоимение, наречие или израз: who, (to) whom, who...to, what. what kind (sort) of, what.....like, where, when, why, how long. След въпросителната дума стои спомагателен глагол, след който следва подлогът (освен когато се пита за самия подлог: вж. по-долу). Тези въпроси изискват пълен отговор:
What have you been doing all the morning?
- I have been studying.
 
  Special Questions
 
 
  His brother went to the hospital yesterday.
  Who went to the hospital yesterday?
  Whose brother went to the hospital yesterday?
What did his brother do?    
Where did he go   yesterday?
When did he go to the hospital?  
     
  Въпросите за подлога и неговите определения като цяло или само за подлога и определенията му поотделно имат прав словоред както при разказното изречение, тъй като въпросителната дума, с която започва изречението, е подлог:
  Who has a piece of chalk? Кой има тебешир?
  — Tom (has). — Том.
  Whose brother is he? Чий брат е той?
  — Mary's (brother). — На Мария.
     
3. Въпроси с „или" (Alternative Questions).
Те се образуват, като се съединят два General Questions със съюза or или:
  Will you stay for another hour or must you leave now? Ще останете ли още един час, или трябва да тръгнете веднага?
  Shall I do it for you or will you do it yourself? Аз ли да го направя вместо тебе, или ти ще го направиш сам?
     
  Много често вторият въпрос не е пълно изречение:
  Shall I do it or will you? Аз ли да го направя или ти?
     
  На тези въпроси не може да се отговори само с „да" или „не". Те изискват пълен отговор:
  Does she study medicine or law? Тя медицина ли следва или право?
  — She studies medicine. — Тя следва медицина.
     
4. Въпроси с „нали" (Disjunctive Questions).
Те започват с разказно изречение, след което следва кратък въпрос върху изречението, а отговорът винаги започва с „да" или „не". (Вж. Въпросът „нали"):
  She speaks French, doesn't she? Тя говори френски, нали?
  You know her, don't you? Ти я познаваш, нали?
     
  Ако се очаква положителен отговор, първата част на изречението е положителна, а въпросът — отрицателен:
  You will write, won't you? Ти ще пишеш, нали?
  — (Yes,) I will. — Да.
     
  Ако се очаква отрицателен отговор, първата част е отрицателна, а втората — положителна:
  She didn't say anything, did she? Тя не каза нищо, нали?
  — (No,) she didn't. — He.
     
  В отговора на такива въпроси yes се употребява винаги пред положителни изречения, a no — пред отрицателни (срв. в български):
  You haven't read this book have you? He си чел тази книга, нали?
  - No, I haven't. - He, не съм я чел.
- Да, не съм я чел.
  — Yes, I have. — He, чел съм я.
  You have read this book, haven't you? Ти си чел тази книга, нали?
  — Yes, I have. — Да, чел съм я.
  — No, I haven't. — Не, не съм (я чел).
     
  В говоримия език отговорите на въпросите не са строго граматични, а по-свободни, идиоматични. Такива отговори правят езика по-естествен и жив. Ето няколко примера:
  Is there a library in your school?  
  Граматични отговори:
 		 — Yes, there is.
— No. there isn't.
  Свободни отговори:



 
- Yes, certainly (to be sure).
- Yes, a very large one.
- I don't know.
- No, I'm afraid there isn't.
- I'm not sure.
- I can't tell you.
     
  Are there many books in this library?
  Граматични отговори:

 		 — Yes, there are.
— No, there aren't.
 
  Свободни отговори:






 		 — Yes, a (very) large number.
— No I'm afraid it is rather a poor library.
— Yes, thousands of them.
— Yes, lots of them.
— No, just a few.
— Yes, lots and lots.
— No, just a small number.
— Yes, any number.
— Yes, quite a lot. Yes, dozens.
  Въпроси с ever:  
 
Do you ever go to matches?
  Граматични отговори:
 		 — Yes, I do.
 — No, I don't.
  Свободни отговори:



 
— Yes, occasionally (quite often, scores of times, now and again, from time to time, once, in a while, sometimes, about three or four times a month).
— No, never.
— No, not very often.
— No, hardly (scarcely) ever.
     
  Когато искаме да изразим извинение или съжаление, употребяваме в отрицателни отговори изрази като: I am afraid, I am ashamed to say, I am sorry to say, you'll be sorry to hear, you'll regret to hear:

Can you lend me ten levs?
  Граматични отговори: — Yes, I can.
— No, I can't.
 
Свободни отговори:
 


 		 — Yes, certainly.
— I am sorry to say I can't.
— Yes, with pleasure.
— I can't, I am sorry to say.
     
  Can she play the piano?
  Граматични отговори: — Yes, she can.
— No, she can't.
 
Свободни отговори:

 
— Yes, very well, indeed.
— Not yet, you'll be sorry to hear.
— I'm sorry to say she can't.