СИНТАКСИС   SYNTAX Съгласуване между подлога и сказуемото - Agreement between Subject and Predicate
	В английския език сказуемото се съгласува с подлога по лице и число.
	I study English. She studies English.	He was asked to dinner. They were asked to dinner.
	Запомнете следните по-особени случаи:
1.	Ако изречението има два подлога, свързани със съюза and, сказуемото е в мн. ч.:
	Ann and her friend are very keen on sports.	Ана и приятелката й обичат много спорта.
	Сказуемото може да бъде в ед. ч.. ако предхожда двата подлога:
	Where is my coat and hat?	Къде ми са палтото и шапката?
	Ако двете съществителни означават един и същ човек или предмет, сказуемото е в ед. ч.:
	Her friend and fellow student Mary  is coming tomorrow.	Нейната приятелка и състудентка Мария пристига утре.
2.	Ако след there is, there are стоят два или повече подлога, сказуемото се съгласува с първия от тях. There is a book and two notebooks on the table. There are two pens and a pencil in the pencil-box. Когато след a lot of, lots of стои съществително в ми. ч. сказуемото е в мн. ч., a когато съществителното е в ед. ч.. сказусмото е също в ед. ч.: There were his of boys in the yard. There was lots of noise in the street.
3.	Ако два подлог са свързани с with или as welt as, сказуемото се съгласува с първия от тях: A men with a dog was coming along the road. We as well Ann are ready to help you.
4.	Ако два подлога са свързани сьс съюзите or, either...or или neither...nor, сказуемото се съгласува с последния от тях: Neither she nor I have done it. Neither I nor she has done it.
5.	Сказуемо, което следва след it, е винаги в ед. ч:
	It was my friends who helped me.	Приятелите ми бяха тези, които ми помогнаха.
6.	Когато подлогът е all със значение „всичко", сказуемото е в ед. ч.; то е в мн. ч.. ако all значи "всички":
	All is quite clear.	Всичко е съвсем ясно.
	но: All are here.	Всички са тук.
7.	Both се употребява със сказуемо в мн. ч.: Both examples are correct.
8.	Местоименията each, every, everyone, everybody, everything, no one, nobody, someone, either, neither изискват сказуемо в ед. ч.:
	No one was there.	Никой нямаше там.
	Someone is calling.	Някой вика.
	Either answer is correct.	И двата отговора са верни.
	Each has something to do.	Всеки (си) има някаква paбота.
	Everybody wants to know.	Всеки иска да знае.
9.	Who като въпросително местоимение изисква сказуемо според смисъла, но твърде рядко се употребява с мн. число:
	Who sings best?	Кой пее най-хубаво?
	Who is singing?	Кой пее?
	Who are singing?	Кои пеят? (Кой пее?)
	What като въпросително местоимение изисква, сказуемо в ед. ч.:
	What comes next?	Какво следва? (Какво идва след това?)
10.	Относителното местоимение (who, which, that) се съгласува със съществителното или местоимението, към което се отнася:
	The girls who are standing there are my friends.	Момичетата, които стоят там, са мои приятелки.
11.	Съществителни събирателни изискват сказуемо според смисъла в зависимост от това, дали си мислим за групата като цяло или за отделните й членове:
	Her family is large.	Семейството и е голямо (общо - събирателно).
	The family were at dinner.	Семейството обядваше (имат се предвид отделните членове).
	Съществителни имена като people, poultry, cattle изискват глагол в мн. ч.:
	Many people were there.	Там имаше много хора.
	The poultry were being fed.	Хранеха домашните птици.
	Money изисква винаги сказуемо в ед. ч.:
	The money was in his pocket.	Парите бяха в джоба му.