Обстоятелствени подчинени изречения - Adverbial Clauses
Различаваме обстоятелствени подчинени изречения за мясго, време, начин, цел, причина, резултат, следствие, отстъпка, условие. Обстоятелствените подчинени изречения се отделят със запетая само когато се намират пред главното изречение.
1.	Обстоятелствените изречения за място се въвеждат с where където, wherever навсякъде където, no matter where където и да; където.
	Stay where you are.	Стой, където си.
	Where there is fire, there is smoke.	Няма комин без пушек.
2.	Обстоятелствени изречения за време — отговарят на въпросите when? since when?, (for) how long?, up to what time? и се въвеждат със съюзите when когато, whenever всякога когато, когато и да; while докато; as когато, като, по времето, когато; after след като; before преди да; till, until докато; as soon as щом като, веднага щом; since откакто; directly веднага щом; scarcely (hardly)... when едва...когато; no sooner ... than едва що ... и; every time всеки път, когато:
	Whenever she sees me, she asks me about my lessons.	Всякога, когато ме види, тя ме пита за уроците ми.
	While there is life, there is hope.	Докато има живот, има надежда.
	Don't do it before he comes back.	He го прави, преди да се върне той.
	I came as soon as she rang me up.	Дойдох веднага щом тя ми позвъни по телефона.
	I had hardly begun to read when I heard a loud noise.	Едва бях почнал да чета, когато чух силен шум.
	No sooner had I received the message than I decided to ask her.	Едва що бях получил съобщението и реших да я попитам.
	Бьдеще преме не се употребява в подчинени обстоялелствени изречения след when, as soon as, while, until, after, before:
	Tell him to wait until I come.	Кажи му да почака, докато дойда.
	We'll begin as soon as we receive the order.	Ще започнем, щом (като) получим нареждането.
	I shall be reading while they are  playing chess.	Аз ще чета, докато те играят шах.
	В подчинени изречения за време, въведени със съюза since, главното изречение трябва ла бъда в the Present Perfect Tense или в the Past Perfect Tense. Когато главното изречение е в the Present Perfect, подчиненото изречение може да бъде или в the Simple Past Tense, или в the Present Perfect Tense. Ако действието в подчиненото изречение е вече завършено в момента на говоренето, употребява се the Simple Past Tense, ако още продължава, употребява се the Present Perfect Tense:
	I haven't seen him since he left.	He съм го виждал, откакто е заминал. (свършено действие)
	She has written many letters since she has been here.	Тя написа много писма, откакто e тук. (още е тук)
3.	Обстоятелствени подчинени изречения за начин и сравнение. Отговарят на въпроса how? как? и се въвеждат със съюзите as както, just as точно както, as if, as though като че ли:
	You ought to do it as I tell you.	Трябва да го направиш, както ти казвам.
	He speaks as if he weren't certain.	Той говори, като че ли не е сигурен.
	След as if, as though обикновено се употребява подчинително наклонение. Обстоятелствените подчинени изречения за сравнение се въвеждат със съюзите than отколкото, as ... as  толкова ... колкото, not so ... as не толкова,... колкото, the more (less), etc.... the more (less, etc.) колкото повече (no-малко и пр.,) ... толкова повече (по-малко и пр.).
	They work as well as we do.	Те работят така добре, както и ние.
	lt is not so important as you think.	He с толкова важно, колкото мислиш.
	The more you study, the more you  know.	Колкото повече учиш, толкова повече знаеш.
4.	Обстоятелствените подчинени изречения за цел отговарят на въпросите what for?, for what purpose? и се въвеждат със съюзите that, in order that за да; so that така че; lest да не би да; for fear that от страх да не, последвани от may, might, shall, should и инфинитив. Когато подлогът на подчиненото изречение не е същият като подлога на главното, употребява се that, in order that, lest, for fear that. Lest има по-силно отрицателно значение и е по-книжовно от for fear that:
	I shall go out (in order) that you may sleep.	Ще изляза, за да можеш да спиш.
	I shall come back at 6 (so) that you may go to the theatre.	Ще се върна в 6 ч , за да можеш да отидеш на театър.
	He ran away lest his father should punish him.	Той избяга, да не би баща му да го накаже. (книжовно)
	He ran away for fear that his father might punish him.	Той избяга от страх да не го накаже баща му. (разговорно)
	Когато подлогът на главното и подчиненото изречение е един и същ, вместо с подчинено изречение си служим с инфинитив:
	I asked him here to tell him.	Поканих го тук, за да му кажа.
5.	Обстоятелствени подчинени изречения за причина. Въвеждат се със съюзите because защото, as, since, for тъй като, понеже, now(that) сега като, considering that като се има предвид, че, seeing виждайки, че in so far as доколкото, whereas тъй като. Because се употребява, когато причината е била неизвестна и когато трябва непременно да се изрази в отговора; затова because винаги се употребява в отговор на пряк въпрос:
	Why didn't you come on time?	Защо не дойде навреме?
	— Because it was raining very hard.	— Защото валеше много силно.
	As, since, for се употребяват, когато причината е очевидна, естествена или вече известна:
	I couldn't enter since I had forgotten my key.	He можах да вляза, тъй като си бях забравил ключа.
	Whereas се употребява главно в документи и закони:
	Whereas it is dangerous to cross the railway tracks, crossing is forbidden.	Тъй като е опасно да се прекосява железопътната линия, приминаването е забранено.
	Обстоятелствени изречения за причина, които започват с for, трябва винаги да следват главното изречение. For не се употребява в разговорния език така често както because и as:
	She cannot work in the factory for she is under sixteen.	Тя не може да работи в тази фабрика, тъй като няма (е под) 16 години.
6.	Обстоятелствени подчинени израчения за резултат и следствие. Те се въвеждат със съюзите that че, so that така че. В разговор често се употребява so вместо so that:
	She went early so (that) she got а good seat.	Тя отиде рано, така че можа да си намери хубаво място.
7.	Обстоятелствени подчинени изречения за отстъпка. Въвеждат се със съюзите though, although, even though макар, въпреки че, even if даже и да, as, however колкото и да, whoever който и да, whatever каквото и да, no matter how както и да:
	Although I could see nothing, I could hear someone crying.	Макар че не можех да видя нищо, чух, че някой плаче.
	However much I try, I can't say it well.	Колкото и да се мъча, не мога да го кажа добре.
	Late as it was, we went on our way.	Колкото и да беше късно, продължихме пътя си.
	Ако подлогът на двете изречения е един и същ, той може да се изпусне - изречението става елиптично:
	lt was cold though sunny.  (though it was sunny).	Беше студено, макар и слънчево.
	В обстоятелствени изречения за отстъпка може да се употреби изявително или подчинително наклонение — синтетична или аналитична форма. Обикновено изявителното наклонение се употребява, когато се говори за факти. Подчинителното наклонение се употребява по-рядко. Когато се изказва предположение, употребяват се аналитичните форми на подчинителното наклонение, образувани с may (might) и инфинитива. Синтетичната форма се счита книжовна и старинна.
	Although he is poor, However poor he may be Though he be poor,	He is happy
	Whatever he does, Whatever he may do, Whatever he do,	I shan't worry.
8.	Обстоятелствени подчинени изречения за условие (Виж - Условно наклонение).