СИНТАКСИС   SYNTAX Обърнат словоред (инверсия) — Inversion
Словоред, при който подлогът предхожда сказуемото, се нарича прав. Когато сказуемото стои пред подлога, словоредът е обърнат - инверсия. Когато цялото сказуемо минава пред подлога, имаме пълна инверсия:
	Are they in the factory?	Have you a watch?
	Когато само спомагателният или модалният глагол минава пред подлога, имаме частична инверсия:
	Have you seen him?	Little did he think of them.
	Инверсия може да имаме, когато граматичният строй на изречението изисква това или когато искаме да подчертаем повече една част на изречението, или да предадем известна емоционалност. Такава инверсия се употребява главно в книжовния език. Инверсия има в следните случаи: Във въпроси, но не когато се пита за подлога:
1.	Does she speak English?	но: I don't know if she speaks English.
		Who speaks English?
	Is she at school?	Who is at school?
	Has she a bag?	Who has a bag?
	Виж - Въпросителни изречения в непряка реч.
2.	В изречения, които съответствуват на българската конструкция „също и аз", „нито пък аз", (виж - Изрази за съгласие или потвърждение):
	I know English. — So does he. (I, he — различни лица)	We have never seen him. — Neither have they. (we, they — различни лица)
	Но словоредът е прав, когато се отнася за същото лице:
	You look so tired.	I thought she was at home.
	— So I am.	— So she was.
	(you, I -- едно и също лице)	(she — едно и също лице)
3.	В отрицателни заповедни изречения, които съдържат подлог:
	Don't you dare come here.	Да не си посмял да дойдеш тук!
4.	Когато изречението започва с едно от следните наречия: here, there, now, then, thus, но само ако са употребени емфатично и ако подлогът е съществително име. Ако подлогът е лично местоимение, няма инверсия:
	Here is a nice piece.	Ето едно хубаво парче.
	Here comes our friend.	Ето нашият приятел.
	но: Here it is.	Ето го.
5.	Ако изречението започва с много дълъг обстоятелствен израз и глаголът изразява състояние:
	In the centre of ihe room stood the head of the family.	В средата на стаята стоеше глава-та на семейството.
6.	Когато глаголите say, answer, reply стоят след или в средата на чужди думи (пряка реч), но никога когато глаголът е в сложно време или е последван от дателен падеж:
	This, said he, is all I have to tell you.
	но: What is the result of the last match?	he asked me. he had asked.
7.	В изречения, които започват с hardly, scarcely, scarcely....when, little, never, neither, nor, no sooner... than, not only и пр., употребени емфатично:
	Little did he know what it meant.	Той съвсем не знаеше какво значи това.
	Never have I seen such a wonderful play.	Никога не съм виждал такава чудесна пиеса.
	Only then did I understand the trouble I had caused.	Едва тогава разбрах какви неприятности бях причинил.
8.	В изречения, които изразяват желание или отстъпка:
	Long live our liberty!	Да живее нашата свобода!
	I'll do it, happen what may!	Ще го направя, каквото и да стане!
9.	В условни изречения, в които няма съюз, само ако сказуемото сьдьржа спомагателен или модален глагол:
	Had I known, I shouldn't have told her.	Ако бях (да бях) знаел, нямаше да й кажа.